Вени Марко̀вски е български общественик, интернет пионер, вицепрезидент на ICANN. Син е на писателя Миле

Вени Марко̀вски е български общественик, интернет пионер, вицепрезидент на ICANN. Син е на писателя Миле Марковски и внук на Венко Марковски. Кумове на първия му брак са Сергей Станишев и Елена Йончева. В профила си във фейсбук описа за преживелица от преди 20 години, при която като по знамение се е разминал със гибелта. Бизнесменът подсети на всички да карат деликатно и постоянно да са с защитни колани.

20-и декември e моят втори рожден ден!

На този ден през 1999 година се разминах по знамение със гибелта и от нея дата чествам и означавам деня с признателност.

В този безснежен и безоблачен ден претърпях преден удар, който можеше - и действително трябваше - да приключи с най-малко няколко човешки жертви, само че се случи по този начин, че ни се размина, на всички участници!

До този ден в никакъв случай не бях слагал защитния колан в колата (Daewoo Nexia), само че тогава споделих на индивида до мен " Я да си сложим коланите, че сме на път ".

Минута-две по-късно ударихме със скорост към 70 км/ч едно " Пежо " 504, което пресичаше бул. " България " на " Тодор Каблешков ", от " Билла " в посока Бъкстон. Ударих го от дясната страна, в колоната сред предната и задната врата. От удара " Пежо " -то изхвърча на към 30-40 метра, качи се на тротоара (оставяйки на платното някакви елементи от картера и кой знае какво), където още веднъж инцидентно нямаше пешеходци. Беше се трансформирала в двуместна кола - с оживяло място за водача и това зад него: цялата дясна част беше изчезнала!

На водача на " Пежо " -то му нямаше нищичко!

Аз нямах и драскотина даже.

Спътникът ми - също!

Но освен поради това споделям, че беше знамение:

- Ако инцидентно не бяхме поставили коланите, в този момент нямаше да ви пиша тези редове.

- Ако в " Пежо " -то имаше седнали от дясната страна, нямаше да оцелеят.

- Ако то беше блъснало моята кола, ударът щеше да я трансформира също в двуместна, само че лявата ѝ част щеше да е смачканата, дружно с мен в нея.

- Ако зад нас вдясно се движеха коли, щяха да ни ударят не един и два път, освен това отвред и както си изискат - просто моята кола се беше завъртяла на 180 или може би даже на 540 градуса! Не знам какъв брой сме се въртели - нямам никакъв спомен за секундите от момента, в който видях колата пред мен, досега, в който се окопитих и първото нещо, което направих, даже преди да си намеря и сложа очилата (бяха изхвърчали от удара), бе да попитам индивида до мене " Добре ли си? ". Второто бе да погледна към ударената от мен кола и да видя ръката на водача ѝ да стърчи през... десния прозорец!

Нали ви споделих, че от удара колата му се бе трансформирала в двуместна - дясната предна врата бе отишла там, където е лостът за скоростите... Помислих си, че съм го умъртвил и с огромно облекчение след още няколко секунди видях, че се раздвижва, а след това - и че не е даже натъртен.

Воланът на моята кола беше огънат на 90 градуса - там където са ми били ръцете, отгоре. Никога не съм знаел, че кормилата не са толкоз твърди, колкото наподобяват.

Нейсе - значимото е, че всичко мина сполучливо, нямаше жертви, а това в този момент е мотив за празнуване!

Шофирайте деликатно, тъй като - както споделяше Тодор Колев: Един момент нехайство, цялостен живот - гибел! Имайте поради, че аз бях на пътя с преимущество, другият водач не съблюдава знаците - тъй че не се доверявайте единствено на себе си, а постоянно се съмнявайте, че индивидът в профил или насреща може би не е видял какъв знак има пред себе си. Помага - от персонален опит ви го споделям, само че не ви го поисквам да го изпитате, с цел да го повярвате!

И слагайте защитните колани!

Колите? От " Пежо " -то нищо не можеше към този момент да стане. Моята бе оправена и я карах още няколко години.

(Снимката демонстрира почти по какъв начин изглеждаше ударената от мен кола, въпреки че тук е ударена от лявата страна. Източник: британската Wikimedia, създател: Dori)